В редица житейски ситуации хората се оказват съсобственици на имущество. След смъртта на близък човек може да получите в наследство недвижим имот/имоти или пък други вещи. Съсобственици на имот или вещи може да се окажете и след развод. Но в повечето подобни ситуации хората желая да разделят общия имот или движими вещи.

По какъв начин?

Това става чрез делба. Бихте могли да сключите договор за делба на общото имущество, с който договор да го разделите. Но в случай, че не може да постигнете съгласие с останалите съсобственици, тогава ще се наложи да разделите общото имущество по съдебен ред.

Делба на общо имущество може да иска всеки един от съобствениците на общия имот/имоти или движими вещи. Няма законоустановен срок, в който да упражните това свое право, т.е. можете да поискате делба по всяко време – този месец, след година или след 10 години. Законът поставя някои изисквания към извършването на делбата. При извършване на делбата, независимо дали ще е доброволна извънсъдебна делба или пред съда, трябва да участват абсолютно всички съсобственици на имущесвото, което желаете да разделите. Ако не участват всички съсобственици, делбата ще е нищожна.

Отделни закони поставят минимални изисквания при подялба на имоти. Например ако делите имот в регулация ще трябва да се съобразите с минималните изисквания за площ, в зависимост от това къде се намира имотът. Ако недвижимият имот е жилище, за да е възможна делбата всяко едно от жилищата след делбата трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна. 

Доброволна делба 

Предимствата на доброволната делба са, че в сравнение със съдебната делба, е много по-евтина и запазва добрите отношения между съсобствениците. Трябва да знаете обаче, че ако някой от останалите съсобственици не е  съгласен на доброволна делба няма как да бъде принуден да участва. Тогава единственият изход е делба по съдебен ред.

При доброволната делба трябва да участват всички съсобственици, в противен случай, делбата ще е нищожна. Ако някой от съобствениците е недеспособен – малолетен, непълнолетен или поставен под запрещение, ще е необходимо да поискате от Районния съд предварително резрешение, за да се сключи договора за доброволна делба.

Доброволната делба се извършва под формата на договор, който, за да е действителен, трябва да бъде заверен от нотариус и вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията. В него трябва да опишете подробно имуществото, което е предмет на делбата. Също така трябва да е описано кой от съсобствениците какво точно получава след делбата. Възможно е един от съсобствениците – съделители да получи имот или движима вещ, а друг да получи уравняване на дела си в общата собственост в пари. Възможно е да се договори и един или някои от съобствениците да изкупи дял на друг/други съсобственици.

В случай, че не постигнете съгласие с всички останали съсобственици в общото имущество по какъв начин да го разделите, ще трябва да решите въпроса по съдебен ред.

Съдебна делба

Прозводството по съдебната делба се развива в две отделни фази, които приключват със съдебно решение.

Първата съдебна фаза е производство по допускане на делбата. В нея съдът установява кои са общите имоти и вещи, които ще се делят, кои са всички съсобственици в общото имущество и кой какъв дял притежава от него. Всеки един от съделителите може да възрази против правото на някой от другите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против вкючването на някои от имотите в делбата. Ако се дели наследено имущество, в тази фаза може да бъде оспорено и завещание.

След разглеждане на тези въпроси съдът се произнася с решение, с което допуска делбата, определя кои лица ще участват и какъв е делът на всеки един, както и кои имоти ще се делят. Това съдебно решение може да бъде обжалвано по предвидения в закона ред и в съответните срокове.

Втората фаза на делбата е производство по същинската подялба на имуществото. В тази фаза всеки един от съделителите може да предяви искане за сметки – ако е направил някакви разноски във връзка с общото имущество, което е предмет на делбата /например ремонти, боядисване и др./, но е необходимо да представи и доказателства за тези разходи /фактури, други платежни документи/.

В тази фаза на делбата се извършва и съдебно-техническа експертиза, която трябва да установи дали имотът/имотите са поделяеми. Ако имотът/имотите са поделяеми, съдът съставя разделителен протокол, запознава съделителите със съдържанието му, изслушва възраженията им. След това съставя окончателен разделителен протокол. След влизане в сила на окончателния разделителен протокол, съдът  призовава страните по делото за теглене на жребий кой дял при кого да отиде.

В случай, че имотът е неподеляем, съдът постановява решение, с което го изнася на публична продан. На самата публична продан всеки от съсобствениците може да придобие имота.

Получената цена при извършване на публичната продан се разпределя между всички съсобственици в зависимост от дела им в съсобствеността.

Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Ако неподеляемият имот е наследствено жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.  За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека. 

Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Имотът се оценява по действителната му стойност. Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

В случай, че желаете да поделите общо имущество е добре да се обърнете към адвокат, специалист в тази област.

 

 

Законът за наследството предвижда освен наследяване по закон и наследяване по завещание. Със завещание всеки може приживе да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, като го завещае на някого извън кръга на наследниците по закон или пък без да спазва запазените по закон квоти.

       Завещание може да направи всеки, който е навършил 18 г., способен е да действа разумно и не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие. Предмет на завещанието може да бъде цялото или част от имуществото. Изключение от това правило законът е предвидил по отношение на т.нар. запазена част от наследството.

   Завещанията са универсални и частни. С универсалните се разпореждаме с цялото си имущество или с идеална част от него.

     Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и се наричат завет, а лицето, в полза на което са направени - заветник. Заветът на една вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик  на вещта при откриването на наследството.

      Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако този, в чиято полза е направено, умре преди завещателя.

     Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него.

    Завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. 

     Закон за наследството е предвидил две форми на завещанието - нотариално и саморъчно. Ако не бъдат спазени, то е нищожно. 

      Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. После документът се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. 

   Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. То трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

      Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от този, който е представил завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщането му се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса. 

     Този, у когото се намира едно саморъчно завещание, трябва да иска обявяването му от нотариус веднага след като узнае за смъртта на завещателя. 

      Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол. В него се описва състоянието на завещанието и се отбелязва неговото разпечатване. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от нотариуса и представилия завещанието. Когато завещанието е било предадено за пазене на нотариус, горните правила се изпълняват от него. 

      Както вече бе споменато, завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява запазената им част от наследството. 

     Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
      Запазените части са описани в закона. 

     Наследник с право на запазена част, който не може да я получи напълно заради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Претенциите се предявяват в съда.

       Отмяна 

     Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета на отчуждената част. Правилото се прилага и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение. 

       Изпълнители 

    Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тези действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания. Изпълнителят не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда. Това обаче става след разрешение на районен съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.

   

    В житейски план смъртта на член от семейството е винаги тежка. След смъртта за близките възникват редица юридически въпроси, които трябва да се разрешат. Къде отива имуществото на починалия? В случай, че има съставено завещание, то имуществото ще бъде наследено от този, посочен в него. Но ако няма завещание, се наследява по закон, т.е. законът определя кой ще наследи и каква част от имуществото на починалия.

      Можете да наследите свой близък роднина, ако отговаряте на условията, посочени в Закона за наследството. Правилата за това кои са наследниците, които ще получат част от наследственото имущество и в какъв размер ще бъде това наследство са определени в зависимост от семейноправната връзка с наследодателя. Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на родниннската връзка.

 

      Първи ред наследници – деца на починалия /синове, дъщери/;

 

      Втори ред наследници – родители на починалия /майка, баща/;

 

      Трети ред наследници – 1 група – братя и сестри на починалия, 2 група – баби и дядовци на починалия;

 

      Четвърти ред наследници – лели, чичовци, братовчеди и други роднини до IV степен по съребрена линия.

 

      Съпругът на наследодателя наследява по особени правила заедно с наследниците от I, II и III ред. В случай, че няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.

 

    Всеки ред наследници, изключва следващия ред при наследяването. Т.е. наследниците от 1ви ред изключват тези от 2ри ред, наследниците от 2ри ред изключват тези от 3ти ред и т.н. Наследниците от един и същи ред или група наследяват по равни дялове от наследството.

 

      Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Когато съпругът наследява заедно с възходящи /майка, баща/ или с братя и сестри на починалия, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

       Ако няма наследници до 3ти ред, съпругът получава цялото наследство.

       Ако имате проблем с наследство обърнете се към адвокат – специалист в областта на наследственото право. Той ще ви даде компетентен съвет и ще разреши вашия проблем.

   

Проблематиката за бащинството е решена в Семейния кодекс и в постоянната съдебна практика на Върховен касационен съд. Според чл.61 от Семейния кодекс съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване.

Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Тази законова презумция може да бъде оборена само по съдебен ред. Произходът от бащата може да бъде оспорен от майката на детето, нейния съпруг или самото дете. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от узнаване на раждането. Майката на детето също може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Сроковете, посочени в закона за предявяване на иск за оспорване на бащинство са преклузивни, след изтичането им презумцията за бащинство е необорена и за баща на детето се счита този, който е вписан в акта за раждането на детето.

            Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.

            При съдебно дело за оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът. Когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първия съпруг. Бащинството като факт с правно значение може да се оспорва само от лицата, посочени по-горе. Искът за оспорване на бащинство има строго личен характер. В тези съдебни дела не могат да се привличат или встъпват трети лица.

Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не е достатъчно доказателство, за да се докаже, че половите контакти между тях са изключени по начин, че да не може да се зачене дете. Законът изисква положителни доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпругът. Таково доказателство може да е изключване на бащинството по медицински показатели. Или съпругът през време на вероятния период на зачеването да се е намирал на такова място, че обективно да не са били възможни полови контакти между него и майката на детето.

            Най-сигурното доказателство за оспорване на бащинство са медицинските експертизи – кръвно групова еритроцитна и левкоцитна и ДНК експертизи. Те по категоричен начин могат да отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на детето, родено по време на брака. Други доказателства почти не са необходими. Според постоянната съдебна практика, когато медицинските експертизи категорично отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на роденото от нея по време на брака дете, това означава, че те сочат обективна невъзможност майката да е забременяла от съпруга си, дори и по време на забременяването й тя да е имала полови контакти със съпруга си.

            В случай, че имате съмнение относно бащинството на дете, или пък желаете да оспорите бащинството на дете, добре е да се обърнете към адвокат, който е специалист в съответната област.

 

.: BGtop.net.: BGtop.net