Проблематиката за бащинството е решена в Семейния кодекс и в постоянната съдебна практика на Върховен касационен съд. Според чл.61 от Семейния кодекс съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване.
Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Тази законова презумция може да бъде оборена само по съдебен ред. Произходът от бащата може да бъде оспорен от майката на детето, нейния съпруг или самото дете. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от узнаване на раждането. Майката на детето също може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Сроковете, посочени в закона за предявяване на иск за оспорване на бащинство са преклузивни, след изтичането им презумцията за бащинство е необорена и за баща на детето се счита този, който е вписан в акта за раждането на детето.
Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.
При съдебно дело за оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът. Когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първия съпруг. Бащинството като факт с правно значение може да се оспорва само от лицата, посочени по-горе. Искът за оспорване на бащинство има строго личен характер. В тези съдебни дела не могат да се привличат или встъпват трети лица.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не е достатъчно доказателство, за да се докаже, че половите контакти между тях са изключени по начин, че да не може да се зачене дете. Законът изисква положителни доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпругът. Таково доказателство може да е изключване на бащинството по медицински показатели. Или съпругът през време на вероятния период на зачеването да се е намирал на такова място, че обективно да не са били възможни полови контакти между него и майката на детето.
Най-сигурното доказателство за оспорване на бащинство са медицинските експертизи – кръвно групова еритроцитна и левкоцитна и ДНК експертизи. Те по категоричен начин могат да отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на детето, родено по време на брака. Други доказателства почти не са необходими. Според постоянната съдебна практика, когато медицинските експертизи категорично отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на роденото от нея по време на брака дете, това означава, че те сочат обективна невъзможност майката да е забременяла от съпруга си, дори и по време на забременяването й тя да е имала полови контакти със съпруга си.
В случай, че имате съмнение относно бащинството на дете, или пък желаете да оспорите бащинството на дете, добре е да се обърнете към адвокат, който е специалист в съответната област.
.: BGtop.net