ЗАВЕЩАНИЕ

Законът за наследството предвижда освен наследяване по закон и наследяване по завещание. Със завещание всеки може приживе да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, като го завещае на някого извън кръга на наследниците по закон или пък без да спазва запазените по закон квоти.

       Завещание може да направи всеки, който е навършил 18 г., способен е да действа разумно и не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие. Предмет на завещанието може да бъде цялото или част от имуществото. Изключение от това правило законът е предвидил по отношение на т.нар. запазена част от наследството.

   Завещанията са универсални и частни. С универсалните се разпореждаме с цялото си имущество или с идеална част от него.

     Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и се наричат завет, а лицето, в полза на което са направени - заветник. Заветът на една вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик  на вещта при откриването на наследството.

      Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако този, в чиято полза е направено, умре преди завещателя.

     Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него.

    Завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. 

     Закон за наследството е предвидил две форми на завещанието - нотариално и саморъчно. Ако не бъдат спазени, то е нищожно. 

      Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. После документът се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. 

   Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. То трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

      Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от този, който е представил завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщането му се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса. 

     Този, у когото се намира едно саморъчно завещание, трябва да иска обявяването му от нотариус веднага след като узнае за смъртта на завещателя. 

      Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол. В него се описва състоянието на завещанието и се отбелязва неговото разпечатване. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от нотариуса и представилия завещанието. Когато завещанието е било предадено за пазене на нотариус, горните правила се изпълняват от него. 

      Както вече бе споменато, завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява запазената им част от наследството. 

     Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
      Запазените части са описани в закона. 

     Наследник с право на запазена част, който не може да я получи напълно заради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Претенциите се предявяват в съда.

       Отмяна 

     Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета на отчуждената част. Правилото се прилага и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение. 

       Изпълнители 

    Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тези действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания. Изпълнителят не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда. Това обаче става след разрешение на районен съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.