Българкият Семеен кодекс урежда три режима на имуществени отношения между съпрузите след сключване на брака.
Режимите на имуществени отношения за уредени в чл.18 от Семейния кодекс и са: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим.
Законовият режим на общност се прилага, когато съпрузите не са избрали режим на имуществени отношения, или са непълнолетни, или са поставени по ограничено запрещение със съдебно решение.
Пожелание на съпрузите може да бъде избран законов режим на разделност или да бъде подписан брачен договор, който да урежда имуществените отношения по време на брака.
Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенция по вписванията. Регистрацията се извършва служебно с уведомление от общината, кметството или района, в чийто регистър по гражданското състояние се съхранява акта за сключен граждански брак.
При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност, с цел защита на законните права и интереси на третото лице.
По желание на съпрузите може да бъде подписан брачен договор, който да уреди имуществените им отношения по време на брака и след прекратяването му, в случай на развод. Брачните договори се регистрират в централния електронен регистър към Агенция по вписванията. Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак.
В случай, че съпрузите изберат имуществените отношения помежду им да се уреждат с брачен договор, трябва да решат конкретно какви уговорки ще направят в него.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
С брачен договор може да се прехвърля право на собственост, да се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот (например право на строеж, на надстрояване, на ползване) – нужно е заверяване от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите се намират в районите на действие на различни нотариуси (например друг град), нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
Нотариусът ще удостовери (с печат и подпис) датата и съдържанието на брачния договор, ще го впише в нотариалните книги.
Когато в брачния договор има уговорки, с които се прехвъля право на собственост или се засяга друго право, свързано с недвижим имот, брачният договор трябва да бъде вписан в Имотния регистър.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
Когато договорът е сключен преди сключването на гражданския брак, след сключването на брака трябва да отидете при нотариуса, при когото сте сключили брачния договор, и да занесете копие от удостоверението за граждански брак, което ви е издадено от общинската администрация.
Когато договорът е сключен след сключването на гражданския брак, процедурата по вписване се започва от нотариуса още същия ден – след сключване на брачния договор, като естествено сте представили удостоверението за вече сключен граждански брак на нотариуса още преди да сключите договора.
Брачният договор може да бъде изменян във всеки един момент, докато бракът съществува. Промяната на съдържанието в брачния договор се извършва във формата на неговото сключване, тоест писмено и с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните.
Добре е при изготвянето на брачния договор да се обърнете към адвокат – специалист в областта на семейното право, тъй като имуществените отношения в семейството не са въпрос, към който можете да се отнесете с пренебрежение.